Никак не е лесно да бъдеш тренер, камо ли тренер в програми, провеждащи се изцяло на открито сред природата. Съвкупността от умения и знания е такава, че често действа сломяващо. Хората, които избират тази сфера, превръщат своята работа в мисия и тогава личното развитие и трупането на опит вървят ръка за ръка с необходимите качества за предоставяне на една качествена, приключенска смес, която остава следа у участниците за цял живот.

Основното качество, с което всеки бъдещ тренер е добре да се въоръжи е търпението. Защото трупането на личен опит отнема години и никога не приключва. От моя гледна точка, какво по-хубаво от това. Можеш цял живот да учиш, да надграждаш и да усъвършенстваш себе си.

И ето, че настана време да разширим екипа си и да поканим нови хора в него. Да им покажем, какво сме научили и събрали като знания, чрез немалка доза страдание и безсънни нощи.

Извикахме на помощ все верни приятели и колеги: Мартин Неделчев, Ясен Димитров, Бенжамен Ментешев, Елена Попова, Добрин Енчев. Всеки специалист в определена област и педантично отдаден на работата си.

И веселбата започна. Средно по 12 часа всеки ден, прекарани в зала, на поляната пред ЦПШ Мальовица или бродейки из мокрите гори в района. Валя почти всеки ден дъжд, валя и сняг, беше и горещо на моменти. Истинска какофония от атмосферни условия. Малко храна, малко сън, но пък невъобразими количества информация, която се лееше от ръцете, умовете и мултимедията на водещите тренери. За пет дни обходихме теми от оказване на първа помощ в планината на пострадал, водене на група, емоционална безопасност, през построяване на програма, използване на различни компоненти, кога и как, въжени елементи, ориентиране, игри, казуси, проекти, до различните методи на водене на анализ ( дебрифинг ), инструменти за фасилитиране, що е то групова динамика и т.н.

Оттук насетне всичко е в нашите ръце. Стискам палци всеки да използва получените знания и умения смислено, да осъзнае, че това е работа от сърце и по-малко за пари. Да посреща с усмивка трудностите и да се учи от тях. И да дава, от себе си за другите. Това е основното!

Можете да разгледате снимките от нашите преживявания в „Галерия

Когато получихме запитването от екипа на Премиер, признавам си леко ококорих очи. Не поради друга прчина, а защото екипът е съставен предимно от жени, около 30 на брой. 🙂

Те посочиха Боровец, а ние предложихме прекрасната долина на р. Бели Искър за провеждане. В рамките на деня дамите бяха изправени пред редица главоблъсканици, целящи да поставят основи на една среда, на неформална комуникация, изграждане на доверие и опознаване на личността извън работна среда. За да сме сигурни в получения резултат, пред дамите бе поставена задача за изграждене на съоръжение. С огромно задоволство мога да съобщя, че конструкцията бе изключително прилежно направена и най-важното, работеща! Което от своя страна дава да се разбере, че групата постигна своите цели!

Благодарим дами и желаем успех на екипа Ви!

Мелон

Денят е 30 септември 2017г., часът е 07.20ч. сутринта, температурата навън е 3 градуса.

Три момичета и четири  момчета тъпчат разнообразни и шарени предмети, от кола в кола. Накрая натъпкват и себе си и потеглят. Недалеч, съвсем наблизо, някъде между Плана и Железница. 🙂

Небето е доста облачно, гората е  свежо позамръзнала, разпилени крави мучат наоколо, вперили очи към Витоша и есенно обагрените дървета.

Въпросните хора се лутат насам-натам между кравите, дърветата и разни ниви. Слагат шарени и разнообразни предмети, ту тук, ту там. Смеят се, разказват си истории, шегуват се един с друг. От време на време някой си поглежда часовника. Времето наближава. Последни приготовления, въжетата са опънати, условията преговорени, точно навреме.  Телефон звъни. Тук са!

А те, са хора от екипа на Melon България и са тук за тазгодишния си тиймбилдинг. Слизат леко сънени от автобуса, студено им е, чудят се какво ще правят из тези гори. Ние, екипа на Тренелариум ги посрещаме и ги водим към мястото на откриване на тяхното приключение.

Добре дошли, казваме, сега ще ви стоплим. 🙂

И започнахме! Пресичахме токсични реки със сал и вълшебни обувки, строихме кули, стреляхме с лъкове, преминавахме през наелектрезирани паяжини, играхме пантомима и разбира се, катерихме се. Понякога един връз друг, понякога връз греди, дъски… 🙂

Накрая имаше и презентации, и нагредени.

Хапнахме пица, пийнахме бира и с големи усмивки и вълнуващи спомени се разделихме!

Благодаря на всички участници за тяхната смелост да се впуснат в приключението, в този студен ден. Благодаря за мотивираното участие и невероятно позитивния дух!

За нас бе чест да споделим този ден!

Поздрави, успех и до скоро! 🙂

Веждите се вдигат въпросително, какво пък е това?

Това е куест игра, която екипът на „Тренелариум“ разработи специално по повод запитване за рожден ден.

Избрахме свежата гора в м. Дендрариум. Въпреки тежката прогноза за жълт код за лошо време, рожденникът каза: „Играеме“. 🙂

Участниците се разделиха на два отбора и след указания от наша страна, хукнаха из планинския терен да търсят точки, да маркират точки и да разрешават заплетени загадки. Повечето от задачите изискваха планиране, изграждане на стратегия, доверие, добра комуникация, а времето бе съвсем ограничено. На всичкото отгоре участниците бяха на различна възраст и съответно с различен житейски опит. За щастие, когато една ситуация изисква бързо решение, то нито възрастта, нито опитът имат значение. Единствено мотивацията за успех, бързият ум и решителността казват тежката си дума. И тогава забелязваш, как детето дава решение на нещо, пред което порасналият се е запънал и си даваш сметка, че заедно можем повече! 🙂

Този тип приключения носят съвсем различен заряд от обичайното празнуване на рожден ден.

Те могат да се проведат и в градска среда, където плетеницата от загадки и разстояния добавят и опознавателен характер за мястото. И така едновременно играеш, опитваш и учиш и споделяш!

Благодаря на Бисер и неговите гости, че станаха причина, за да разработим това ново приключение! 🙂