Никак не е лесно да бъдеш тренер, камо ли тренер в програми, провеждащи се изцяло на открито сред природата. Съвкупността от умения и знания е такава, че често действа сломяващо. Хората, които избират тази сфера, превръщат своята работа в мисия и тогава личното развитие и трупането на опит вървят ръка за ръка с необходимите качества за предоставяне на една качествена, приключенска смес, която остава следа у участниците за цял живот.

Основното качество, с което всеки бъдещ тренер е добре да се въоръжи е търпението. Защото трупането на личен опит отнема години и никога не приключва. От моя гледна точка, какво по-хубаво от това. Можеш цял живот да учиш, да надграждаш и да усъвършенстваш себе си.

И ето, че настана време да разширим екипа си и да поканим нови хора в него. Да им покажем, какво сме научили и събрали като знания, чрез немалка доза страдание и безсънни нощи.

Извикахме на помощ все верни приятели и колеги: Мартин Неделчев, Ясен Димитров, Бенжамен Ментешев, Елена Попова, Добрин Енчев. Всеки специалист в определена област и педантично отдаден на работата си.

И веселбата започна. Средно по 12 часа всеки ден, прекарани в зала, на поляната пред ЦПШ Мальовица или бродейки из мокрите гори в района. Валя почти всеки ден дъжд, валя и сняг, беше и горещо на моменти. Истинска какофония от атмосферни условия. Малко храна, малко сън, но пък невъобразими количества информация, която се лееше от ръцете, умовете и мултимедията на водещите тренери. За пет дни обходихме теми от оказване на първа помощ в планината на пострадал, водене на група, емоционална безопасност, през построяване на програма, използване на различни компоненти, кога и как, въжени елементи, ориентиране, игри, казуси, проекти, до различните методи на водене на анализ ( дебрифинг ), инструменти за фасилитиране, що е то групова динамика и т.н.

Оттук насетне всичко е в нашите ръце. Стискам палци всеки да използва получените знания и умения смислено, да осъзнае, че това е работа от сърце и по-малко за пари. Да посреща с усмивка трудностите и да се учи от тях. И да дава, от себе си за другите. Това е основното!

Можете да разгледате снимките от нашите преживявания в „Галерия

На 13 октомври екипа на Idea Comm ни гласува доверие да осъществим техния екстремен тиймбилдинг. Избрахме уюта на хотел „Arte“ и района над него за всички въжени препятствия, които успяхме да създадем, около младите иглолистни дървета. Пред трите групи се изправиха „Стълба към небето“, „ Стена“, „Паяжина“. Калените в преговори и битки, участници взимаха сравнително бързо решение за успешното преминаване през предизвикателствата. Чрез лек дебрифинг, успяхме да извадим добрите практики, помогнали за техния успех! Дано спомена от преживяното и наученото и неговото приложение да донесе нови професионални успехи на екипа на Idea Comm! До нови екстремни срещи!

Когато получихме запитването от екипа на Премиер, признавам си леко ококорих очи. Не поради друга прчина, а защото екипът е съставен предимно от жени, около 30 на брой. 🙂

Те посочиха Боровец, а ние предложихме прекрасната долина на р. Бели Искър за провеждане. В рамките на деня дамите бяха изправени пред редица главоблъсканици, целящи да поставят основи на една среда, на неформална комуникация, изграждане на доверие и опознаване на личността извън работна среда. За да сме сигурни в получения резултат, пред дамите бе поставена задача за изграждене на съоръжение. С огромно задоволство мога да съобщя, че конструкцията бе изключително прилежно направена и най-важното, работеща! Което от своя страна дава да се разбере, че групата постигна своите цели!

Благодарим дами и желаем успех на екипа Ви!

Мелон

Денят е 30 септември 2017г., часът е 07.20ч. сутринта, температурата навън е 3 градуса.

Три момичета и четири  момчета тъпчат разнообразни и шарени предмети, от кола в кола. Накрая натъпкват и себе си и потеглят. Недалеч, съвсем наблизо, някъде между Плана и Железница. 🙂

Небето е доста облачно, гората е  свежо позамръзнала, разпилени крави мучат наоколо, вперили очи към Витоша и есенно обагрените дървета.

Въпросните хора се лутат насам-натам между кравите, дърветата и разни ниви. Слагат шарени и разнообразни предмети, ту тук, ту там. Смеят се, разказват си истории, шегуват се един с друг. От време на време някой си поглежда часовника. Времето наближава. Последни приготовления, въжетата са опънати, условията преговорени, точно навреме.  Телефон звъни. Тук са!

А те, са хора от екипа на Melon България и са тук за тазгодишния си тиймбилдинг. Слизат леко сънени от автобуса, студено им е, чудят се какво ще правят из тези гори. Ние, екипа на Тренелариум ги посрещаме и ги водим към мястото на откриване на тяхното приключение.

Добре дошли, казваме, сега ще ви стоплим. 🙂

И започнахме! Пресичахме токсични реки със сал и вълшебни обувки, строихме кули, стреляхме с лъкове, преминавахме през наелектрезирани паяжини, играхме пантомима и разбира се, катерихме се. Понякога един връз друг, понякога връз греди, дъски… 🙂

Накрая имаше и презентации, и нагредени.

Хапнахме пица, пийнахме бира и с големи усмивки и вълнуващи спомени се разделихме!

Благодаря на всички участници за тяхната смелост да се впуснат в приключението, в този студен ден. Благодаря за мотивираното участие и невероятно позитивния дух!

За нас бе чест да споделим този ден!

Поздрави, успех и до скоро! 🙂