Искам да разкажа за една уникална седмица, изживяна в северната част на Румъния – мистериозната Трансилвания.
Екипът на Тренелариум бе поканен в Трансилвания, близо до гр. Клуж Напока, за да сътвори еднодневен курс за личностно развитие.
Това, че обучението бе един ден, никак не означава, че и нашият екип бе в района един ден.
Заминахме четири дни по-рано, защото няма нищо по-работещо от изваждането на хората, от комфортната им зона. Чрез различни емоционални и физически предизвикателства, ние подпомагаме процеса на онагледяване на поведения. Чрез последващите дебрифинги пък навлизаме все по-дълбоко във възможността за промяна.
Ще спазим дискретност и ще ви разкажа само преживяването на нашия екип.
Та:
Сряда е, към 06.00 ч. Пия чай и вече усещам леко гръдно напрежение. Тренера влачи разни палатки, легени, тенджери, въжета към ремаркето. Там целият инвентар е натоварен от предния ден. Към километър и повече въжета, карабинери, каски, гри-грита, ремъци, ленти, седалки, „Стълба към небето“ :), и други разни вещи преливат, а все още не сме си купили храна и не сме си натоварили личния багаж. Закачаме ремаркето на бусчето ни и отиваме да се срещнем и съберем останалите. На площада вече са Ида, Йоана, Владето и Рус. Марти пристига след малко с такси, след него Юли, а преди тях със скъсан ремък на колата идва и вече превъзбудения Вено. Настъпва какофония от разговори, прегръдки. Отваряме отново ремаркето и наблъскваме останалия багаж вътре.
Тръгваме. Първа спирка Кауфланд- Враца. Ще минем през Дунав мост 2. Пазаруваме набързо и продължаваме. Не зная колко от вас сте ходили до Трансилвания, но това е много далече от София. Ужасно натоварен трафик с тирове през цялото време. Едни 800км ги изминаваме за 13часа!!!
Пристигаме по тъмно в къмпинга, където ще живеем през следващите няколко дни. Набързо опъваме палатките, половин бира и по спалните чували ….
Сутринта, отварям очи на най-прекрасното място! Меки, чисто свежо, зелени хълмове, бели облачета и слънце. Мирис на кафе, тихи сутрешни протягания, лек смях. На ръба на близкия хълм стадо от 200 бели овце, предвождани от охранено магаре и няколко кучета.
Не след дълго разтоварваме целия инвентар и започваме с плана за действие. Трябва да изградим четири елемента, всеки от които нависоко, в прекрасен каньон, част от природен резерват. Всичко трябва да е добре помслено, за да не си навлечем глоба с действията си.
Най-абстрактен е „Пандюл-а“. На него отдаваме най-много време. Това е скок между двата бряга на каньона, на височина от около 50м. с мека точка на закрепване. Изключително трудно и изискващо много технически познания елементче. 🙂
Цял ден екипиране на скалите и терена, изчисляване на траекторията на скока от различни, като тегло хора. Тестове и преекипиране, и тестове, и опъване на всичките километри въжета… Прибраме се отново по тъмно: „смазани“, но доволни, защото за един ден приключихме със скока. Изключително стиковане на уменията, на хората в екипа!
На следващия ден ни чака изненада… Ще строим още един елемент, защото участниците в предстоящото събитие бяха достигнали 60 човека и трябва да ги разделим на пет групи. Този елемент се нарича „Стена“. За нейното построяване са необходими ден и половина. Нямаме това време. Ами сега?
Разпределяме се на работни групи. Тренера обяснява на румънски майстори, какво искаме да се случи. Юли и Вено отиват да опъват „Стълба към небето“, заедно с Владето, Марти.
Аз, Ида, Йоана и Рус пък влачим през половината каньон дървен материал, необходим да се построи дървена стена с повече от 4м височина, 2м. ширина. Тренера напътства майсторите, които дават всичко от себе си. Целите в синки, стърготини и кал, вечерта сме приключили и с този елемент. Междувременно Тренера успява да организира и елемента „катерене“. Отново по тъмно се завлачваме до къмпинга, където ни посреща цяла тълпа празнуващи и пияни румънци, с тежки нива на сила на звука, на слушаната от тях музика 🙂 Пийваме бира, който има сила се къпе :), хапваме и така… Никой не мигва цяла нощ 🙁
На следващата сутрин румънците (унгарци?) още пият и продължават да слушат, продънваща ушите музика. Корави са!
Оправяме набързо раниците си и поемаме за сетен път през каньона. Теставаме отново скока, пооправяме въжетата, тестваме стената, стълба към небето. Всичко изглежда супер… Без цялата екипировка и инвентар за елемента „Катерене“: няма ги!!!. Завалява дъжд. Обаждаме се на местните рейнджъри, които са информирани за нашите действия. След известно тюхкане, на развален, ръкопашен, румъно-английски се разбира, че планинските спасители са махнали поставената от нас установка с въжета, защото би могла да създаде опасност при опит за ползване от аматьори… Апропо, да спомена, че въпросният каньон е местната атракция. По цял ден се точат върволици от румънски и унгарски туристи. В района има към 300 маршрута за катерене и 200 метрова „виа ферата“.
Идва един планински спасител и с много ръкомахания любезно се извинява и ни води до място, където чинно е прибрал цялото ни оборудване. Взимаме си го, отново изграждаме елемента на избраното от нас място и след, като за 100-тен път обясняваме, че това ни трябва тук за утре в 06.00 ч., защото ще го използват 60 участника, се разделяме с човека. Е и този ден приключва.
В „кемпа“ са само част от празнуващите, все още пият (!!!), но музиката е далеч по-тиха от предната вечер.
Не след дълго участниците се задават. Подготвят си лагера. Огън и жарава, и дъжд…
Сутринта идва много скоро. Още е почти тъмно, когато се отправяме към каньона за последен преглед на елементите. Всичко си е на мястото освен въжетата за катерене 🙂 Явно някой много се забавлява на наш гръб. Нямаме време. Набързо сменяме плана, преместваме катеренето и осигуряваме нов елемент за 20мин. 🙂
Разделяме се по полигоните с елементите и стартираме програмата. Има от всичко, както обикновено. Сълзи, смях, противоречия, анализи, споделяне, осъсзнаване на поведения, прегръдки, стратегии и планове…
Става тъмно разваляме елементите, всеки помъкнал на гръб инвентар, като за месечна експедиция, се тътрим към къмпинга мълчаливо. Тези обучения винаги оставят следа в нас, преживяваме заедно с участниците радостите, страховете, тъгата и себеоткриването.
На следващия ден се приготвяме за отпътуване. Натоварваме всичко, оглеждам се. Въпреки трудностите това място и хората ще ми липсват. Вече се чувствам „местна“. 🙂
На прибиране минаваме през солната мина в гр. Турда. Изключително място. Това даде завършен вид на нашето приключение наречено „Leadership” в Трансилвания.
Благодаря за изключителния професионализъм, който демонстрираха тренерите от нашия екип. Техническата, логистична и тренерска работа надхвърлиха най-добрите очаквания!
Благодаря на румънските ни приятели за поканата и доверието да отидем, и да осъществим това обучение, на непозната територия.
