Иво profile page

Речено – сторено!

Всяка година през месец май участваме в едно невероятно приключение. Обучение за пораснали, които не спират да имат желание да се самоусъвършенстват, да погледнат и намерят себе си, да провокират скритите си възможности.

Обучението е шеметна разходка, на ръба на комфортната зона на участниците. Много споделяне, много екипна работа, много терзаене, много доверие, много израстване.

Тази година приключението ни заведе в България, до затънтено място, с невероятна красота. Пред нас се изправи истинско предизвикателство: да изградим екстремни, въжени елементи в тесен и обрасъл каньон. Разбира се дъждът ни преследваше по петите и правеше работата ни още по-предизвикателна. В рамките на три дни, всичко необходимо бе построено, тествано и подготвено за нищо, неподозиращите участници. Настана вечер, огънят запращя, участниците се появиха. Ние нищо не разкрихме. 🙂

Следващият ден стартира много рано и веднага се впуснахме из дебрите на поведенията, нагласите и решенията.

Денят отлетя неусетно, ние уморени и усмихнати, разекипирахме елементите. Винаги е вълнуващо за нас. Всеки път и все така! Благодаря, че имаме тази възможност!

Е останаха два дни за пране на дрехи, изсушаване на екипировката, отново натъпкване из колите и пак на път. Този път към Трансилвания.

Програмата е със същата насоченост, елементите са почти същите, каньона си го познаваме от миналата година, 13-часовия път дотам също, участниците са румънци и унгарци. И този път дъждът не ни пожали. Изливаше се над главите ни неумолимо ден след ден. Вече претръпнали към него и към умората свършихме работата си навреме, че чак успяхме да се разходим из прекрасния град Клуж-Напока. Половината от екипа ни хукна към солна мина в Турда, която е истински впечатляваща (има си езеро и виенско колело под земята!), другата половина се отправихме към центъра на града. Интересно място, с много разнообразна история и култура. Естествено открихме връзка между българския град Чипровци и Клуж-Напока. Местните говорят румънски, унгарски и немски. Улиците, името на града, дори уроците в колежа са на трите езика. На когото му е интересно, да прочете повече. 🙂

Дойде неделята, с нея изгря прекрасно слънце и това даде възможност на участниците да се борят единствено със собствените си проблеми, а не и с времето. Рано започнахме, но затова пък по тъмно свършихме. Важното, е че хората откриха, това за което бяха дошли. Намериха го в себе си и в околните.

И тук отново ще благодаря за това, че мога да съм част от човешкото израстване. Това ми дава смисъл и вяра, че хората сме добри!

Огромни благодарности на целия ни екип, за професионализма, силата, упоритоста и усмивките!

Никак не е лесно да бъдеш тренер, камо ли тренер в програми, провеждащи се изцяло на открито сред природата. Съвкупността от умения и знания е такава, че често действа сломяващо. Хората, които избират тази сфера, превръщат своята работа в мисия и тогава личното развитие и трупането на опит вървят ръка за ръка с необходимите качества за предоставяне на една качествена, приключенска смес, която остава следа у участниците за цял живот.

Основното качество, с което всеки бъдещ тренер е добре да се въоръжи е търпението. Защото трупането на личен опит отнема години и никога не приключва. От моя гледна точка, какво по-хубаво от това. Можеш цял живот да учиш, да надграждаш и да усъвършенстваш себе си.

И ето, че настана време да разширим екипа си и да поканим нови хора в него. Да им покажем, какво сме научили и събрали като знания, чрез немалка доза страдание и безсънни нощи.

Извикахме на помощ все верни приятели и колеги: Мартин Неделчев, Ясен Димитров, Бенжамен Ментешев, Елена Попова, Добрин Енчев. Всеки специалист в определена област и педантично отдаден на работата си.

И веселбата започна. Средно по 12 часа всеки ден, прекарани в зала, на поляната пред ЦПШ Мальовица или бродейки из мокрите гори в района. Валя почти всеки ден дъжд, валя и сняг, беше и горещо на моменти. Истинска какофония от атмосферни условия. Малко храна, малко сън, но пък невъобразими количества информация, която се лееше от ръцете, умовете и мултимедията на водещите тренери. За пет дни обходихме теми от оказване на първа помощ в планината на пострадал, водене на група, емоционална безопасност, през построяване на програма, използване на различни компоненти, кога и как, въжени елементи, ориентиране, игри, казуси, проекти, до различните методи на водене на анализ ( дебрифинг ), инструменти за фасилитиране, що е то групова динамика и т.н.

Оттук насетне всичко е в нашите ръце. Стискам палци всеки да използва получените знания и умения смислено, да осъзнае, че това е работа от сърце и по-малко за пари. Да посреща с усмивка трудностите и да се учи от тях. И да дава, от себе си за другите. Това е основното!

Можете да разгледате снимките от нашите преживявания в „Галерия“

Дойде време да разширим нашия екип и да споделим знанието си с нови хора, готови да се потопят в дебрите на работата на Тренелариум. Тренелариум има уникално ноухау в неформалното обучение, придобито за двадесет години в България. За обучители в този курс сме поканили специалисти, наши колеги и партньори, които работят активно за развитието на неформалното обучение в България.

Нашият курс е замислен да бъде приключение. В него ще се запознаем с нови хора, ще бъдем въвлечени в нестандартни ситуации, някои от тях далеч извън зоната ни на комфорт. Ще бъдем сред красивата природа на Мальовишка Рила, ще играем, ще споделяме около огъня, ще анализираме под звездното небе, ще се доверяваме един на друг, ще взимаме решения под напрежение, ще се катерим…

По време на курса ще учим чрез преживяване, ще има обучение по оказване на първа долекарска помощ, умения за презентиране, умения за използване на различни методи на фасилитиране на група, технически умения, свързани с изграждане на различни симулативни игри и въжени елементи, допринасящи за постигане на конкретни корпоративни цели. Умения за работа с деца и младежи и възрастни сред природата, поход в планината, бивакуване сред природата.

Към кого е насочено обучението:

Курсът е подходящ за всеки, който е над 18 години и има желание да работи сред природата с деца, младежи и порастнали, чувства се комфортно в планината и иска да бъде част от екипа на Тренелариум.

Какво е необходимо да мога, за да се запиша на това обучение:

За да станете част от постоянно растящия екип от тренери, е необходимо да сте човек, притежаващ огромна любознателност, широка обща култура, да се чувствате удобно в природата за повече от един ден, да имате желание да се развивате в сферата на работа с хора, да умеете да работите в състояние на взаимност, толерантност и позитивно настроение. Да сте физически и психично здрав, да сте образован, грамотен, да сте креативен, инициативен, и най-вече усмихнат!

Какво ще науча по време на това обучение:

Умения за Фасилитиране на група – Елена Попова

Възрастни
Деца
Корпоративни клиенти

Умения за Презентиране

Даване на обратна връзка

Основи на групова динамика

Оказване на първа помощ – доктор Бенжамен Ментешев

Нормативна уредба
Действия

Технически умения

Планинарски умения – Мартин Неделчев

Екипировка, ориентиране с карта компас и GPS, движение в природата, избор на маршрут, водене на група по трудни терени, изграждане на бивак/лагер еднодневен или многодневен, изграждане на огнище и палене на огън, опъване на палатки, готвене на открито, природосъобразно живеене сред природата, познаване на дървесни и тревни видове, познаване на животинския свят, нормативна уредба.

Алпийски умения – Добрин Енчев

Употреба на специализиран алпийски инвентар, умения по скално катерене, изграждане на въжени елементи, безопасност, нормативна уредба.

Аниматорски знания и умения – Ясен Димитров

Игри и симулации
Казуси
Проекти

Какво ще ми донесе участието в този курс?

След завършването на петдневното обучение ще разполагате с огромни количества знания и умения, за които ще трябва време да бъдат осъзнати и да влязат в употреба. Ако сте демонстрирали необходимите качества за бъдещ тренер в екипа на Тренелариум, ние организаторите поемаме отговорност да ви включим в нашите приключения, за да приложте наученото. Не се сърдете ако на края на курса ви съобщим, че не притежавате необходимите качества за работа при нас, дори да сте ни много симпатичен, ние няма да направим компромис с качеството на нашата работа.

Дати на провеждане: 8-12. 05.2019г.

Място на провеждане: ЦПШ – Мальовица

Такса: 300 лв. Таксата включва настаняване, храна, обучение по гореописаните теми от доказани в съответната област професионалисти. Таксата не включва задължителната за участие в курса планинска застраховка.

Записването става по имейл: desyslava.angelova@gmail.com

При записване ще ви изпратим списък с необходими вещи и подробна програма.

На 13 октомври екипа на Idea Comm ни гласува доверие да осъществим техния екстремен тиймбилдинг. Избрахме уюта на хотел „Arte“ и района над него за всички въжени препятствия, които успяхме да създадем, около младите иглолистни дървета. Пред трите групи се изправиха „Стълба към небето“, „ Стена“, „Паяжина“. Калените в преговори и битки, участници взимаха сравнително бързо решение за успешното преминаване през предизвикателствата. Чрез лек дебрифинг, успяхме да извадим добрите практики, помогнали за техния успех! Дано спомена от преживяното и наученото и неговото приложение да донесе нови професионални успехи на екипа на Idea Comm! До нови екстремни срещи!

Когато получихме запитването от екипа на Премиер, признавам си леко ококорих очи. Не поради друга прчина, а защото екипът е съставен предимно от жени, около 30 на брой. 🙂

Те посочиха Боровец, а ние предложихме прекрасната долина на р. Бели Искър за провеждане. В рамките на деня дамите бяха изправени пред редица главоблъсканици, целящи да поставят основи на една среда, на неформална комуникация, изграждане на доверие и опознаване на личността извън работна среда. За да сме сигурни в получения резултат, пред дамите бе поставена задача за изграждене на съоръжение. С огромно задоволство мога да съобщя, че конструкцията бе изключително прилежно направена и най-важното, работеща! Което от своя страна дава да се разбере, че групата постигна своите цели!

Благодарим дами и желаем успех на екипа Ви!

Есенният сезон на тиймбилдинг мероприятия бе открит тази година от екипа на Tavex.

80 човека, разделени в няколко последователни дни, на два потока, от 40 участници. Мястото: язовир Широка поляна. Казусът: приключенско ориентиране с екипни задачи и размяна на инструкции. Цел: осъзнаване на корпоративни ценности.

Млади, надъхани, индивидуалисти, решителни, това са някои от определенията, които бих си позволила да спомена, относно екипа на Tavex. Предизвикателствата, дори най-тежките, бяха преминати, добрите практики бяха споделени, ценностите изживени и вкарани в действие.

Благодаря за удоволствието, от споделеното преживяване Tavex! Успех в новите Ви начинания!

Искам да разкажа за една уникална седмица, изживяна в северната част на Румъния – мистериозната Трансилвания.

Екипът на Тренелариум бе поканен в Трансилвания, близо до гр. Клуж Напока, за да сътвори еднодневен курс за личностно развитие.

Това, че обучението бе един ден, никак не означава, че и нашият екип бе в района един ден.

Заминахме четири дни по-рано, защото няма нищо по-работещо от изваждането на хората, от комфортната им зона. Чрез различни емоционални и физически предизвикателства, ние подпомагаме процеса на онагледяване на поведения. Чрез последващите дебрифинги пък навлизаме все по-дълбоко във възможността за промяна.

Ще спазим дискретност и ще ви разкажа само преживяването на нашия екип.

Та:

Сряда е, към 06.00 ч. Пия чай и вече усещам леко гръдно напрежение. Тренера влачи разни палатки, легени, тенджери, въжета към ремаркето. Там целият инвентар е натоварен от предния ден. Към километър и повече въжета, карабинери, каски, гри-грита, ремъци, ленти, седалки, „Стълба към небето“ :), и други разни вещи преливат, а все още не сме си купили храна и не сме си натоварили личния багаж. Закачаме ремаркето на бусчето ни и отиваме да се срещнем и съберем останалите. На площада вече са Ида, Йоана, Владето и Рус. Марти пристига след малко с такси, след него Юли, а преди тях със скъсан ремък на колата идва и вече превъзбудения Вено. Настъпва какофония от разговори, прегръдки. Отваряме отново ремаркето и наблъскваме останалия багаж вътре.

Тръгваме. Първа спирка Кауфланд- Враца. Ще минем през Дунав мост 2. Пазаруваме набързо и продължаваме. Не зная колко от вас сте ходили до Трансилвания, но това е много далече от София. Ужасно натоварен трафик с тирове през цялото време. Едни 800км ги изминаваме за 13часа!!!

Пристигаме по тъмно в къмпинга, където ще живеем през следващите няколко дни. Набързо опъваме палатките, половин бира и по спалните чували ….

Сутринта, отварям очи на най-прекрасното място! Меки, чисто свежо, зелени хълмове, бели облачета и слънце. Мирис на кафе, тихи сутрешни протягания, лек смях. На ръба на близкия хълм стадо от 200 бели овце, предвождани от охранено магаре и няколко кучета.

Не след дълго разтоварваме целия инвентар и започваме с плана за действие. Трябва да изградим четири елемента, всеки от които нависоко, в прекрасен каньон, част от природен резерват. Всичко трябва да е добре помслено, за да не си навлечем глоба с действията си.

Най-абстрактен е „Пандюл-а“. На него отдаваме най-много време. Това е скок между двата бряга на каньона, на височина от около 50м. с мека точка на закрепване. Изключително трудно и изискващо много технически познания елементче. 🙂

Цял ден екипиране на скалите и терена, изчисляване на траекторията на скока от различни, като тегло хора. Тестове и преекипиране, и тестове, и опъване на всичките километри въжета… Прибраме се отново по тъмно: „смазани“, но доволни, защото за един ден приключихме със скока. Изключително стиковане на уменията, на хората в екипа!

На следващия ден ни чака изненада… Ще строим още един елемент, защото участниците в предстоящото събитие бяха достигнали 60 човека и трябва да ги разделим на пет групи. Този елемент се нарича „Стена“. За нейното построяване са необходими ден и половина. Нямаме това време. Ами сега?

Разпределяме се на работни групи. Тренера обяснява на румънски майстори, какво искаме да се случи. Юли и Вено отиват да опъват „Стълба към небето“, заедно с Владето, Марти.

Аз, Ида, Йоана и Рус пък влачим през половината каньон дървен материал, необходим да се построи дървена стена с повече от 4м височина, 2м. ширина. Тренера напътства майсторите, които дават всичко от себе си. Целите в синки, стърготини и кал, вечерта сме приключили и с този елемент. Междувременно Тренера успява да организира и елемента „катерене“. Отново по тъмно се завлачваме до къмпинга, където ни посреща цяла тълпа празнуващи и пияни румънци, с тежки нива на сила на звука, на слушаната от тях музика 🙂 Пийваме бира, който има сила се къпе :), хапваме и така… Никой не мигва цяла нощ 🙁

На следващата сутрин румънците (унгарци?) още пият и продължават да слушат, продънваща ушите музика. Корави са!

Оправяме набързо раниците си и поемаме за сетен път през каньона. Теставаме отново скока, пооправяме въжетата, тестваме стената, стълба към небето. Всичко изглежда супер… Без цялата екипировка и инвентар за елемента „Катерене“: няма ги!!!. Завалява дъжд. Обаждаме се на местните рейнджъри, които са информирани за нашите действия. След известно тюхкане, на развален, ръкопашен, румъно-английски се разбира, че планинските спасители са махнали поставената от нас установка с въжета, защото би могла да създаде опасност при опит за ползване от аматьори… Апропо, да спомена, че въпросният каньон е местната атракция. По цял ден се точат върволици от румънски и унгарски туристи. В района има към 300 маршрута за катерене и 200 метрова „виа ферата“.

Идва един планински спасител и с много ръкомахания любезно се извинява и ни води до място, където чинно е прибрал цялото ни оборудване. Взимаме си го, отново изграждаме елемента на избраното от нас място и след, като за 100-тен път обясняваме, че това ни трябва тук за утре в 06.00 ч., защото ще го използват 60 участника, се разделяме с човека. Е и този ден приключва.

В „кемпа“ са само част от празнуващите, все още пият (!!!), но музиката е далеч по-тиха от предната вечер.

Не след дълго участниците се задават. Подготвят си лагера. Огън и жарава, и дъжд…

Сутринта идва много скоро. Още е почти тъмно, когато се отправяме към каньона за последен преглед на елементите. Всичко си е на мястото освен въжетата за катерене 🙂 Явно някой много се забавлява на наш гръб. Нямаме време. Набързо сменяме плана, преместваме катеренето и осигуряваме нов елемент за 20мин. 🙂

Разделяме се по полигоните с елементите и стартираме програмата. Има от всичко, както обикновено. Сълзи, смях, противоречия, анализи, споделяне, осъсзнаване на поведения, прегръдки, стратегии и планове…

Става тъмно разваляме елементите, всеки помъкнал на гръб инвентар, като за месечна експедиция, се тътрим към къмпинга мълчаливо. Тези обучения винаги оставят следа в нас, преживяваме заедно с участниците радостите, страховете, тъгата и себеоткриването.

На следващия ден се приготвяме за отпътуване. Натоварваме всичко, оглеждам се. Въпреки трудностите това място и хората ще ми липсват. Вече се чувствам „местна“. 🙂

На прибиране минаваме през солната мина в гр. Турда. Изключително място. Това даде завършен вид на нашето приключение наречено „Leadership” в Трансилвания.

Благодаря за изключителния професионализъм, който демонстрираха тренерите от нашия екип. Техническата, логистична и тренерска работа надхвърлиха най-добрите очаквания!

Благодаря на румънските ни приятели за поканата и доверието да отидем, и да осъществим това обучение, на непозната територия.

Мелон

Денят е 30 септември 2017г., часът е 07.20ч. сутринта, температурата навън е 3 градуса.

Три момичета и четири момчета тъпчат разнообразни и шарени предмети, от кола в кола. Накрая натъпкват и себе си и потеглят. Недалеч, съвсем наблизо, някъде между Плана и Железница. 🙂

Небето е доста облачно, гората е свежо позамръзнала, разпилени крави мучат наоколо, вперили очи към Витоша и есенно обагрените дървета.

Въпросните хора се лутат насам-натам между кравите, дърветата и разни ниви. Слагат шарени и разнообразни предмети, ту тук, ту там. Смеят се, разказват си истории, шегуват се един с друг. От време на време някой си поглежда часовника. Времето наближава. Последни приготовления, въжетата са опънати, условията преговорени, точно навреме. Телефон звъни. Тук са!

А те, са хора от екипа на Melon България и са тук за тазгодишния си тиймбилдинг. Слизат леко сънени от автобуса, студено им е, чудят се какво ще правят из тези гори. Ние, екипа на Тренелариум ги посрещаме и ги водим към мястото на откриване на тяхното приключение.

Добре дошли, казваме, сега ще ви стоплим. 🙂

И започнахме! Пресичахме токсични реки със сал и вълшебни обувки, строихме кули, стреляхме с лъкове, преминавахме през наелектрезирани паяжини, играхме пантомима и разбира се, катерихме се. Понякога един връз друг, понякога връз греди, дъски… 🙂

Накрая имаше и презентации, и нагредени.

Хапнахме пица, пийнахме бира и с големи усмивки и вълнуващи спомени се разделихме!

Благодаря на всички участници за тяхната смелост да се впуснат в приключението, в този студен ден. Благодаря за мотивираното участие и невероятно позитивния дух!

За нас бе чест да споделим този ден!

Поздрави, успех и до скоро! 🙂

Преди време получихме запитване за тиймбилдинг. Почти стандартно запитване, за почти стандартен тиймбилдинг…

С течение на разговорите, стигнахме до желанието на екипа на “Tumba Solution” да изкачи планински връх в планина Беласица, не “кой да е връх”, а именно вр. Тумба! 🙂

Интересното при този връх не е неговия специфичен релеф или невероятна височина, а фактът че той е място, на което са събират границите на три държави – България, Македония и Гърция. Пътят до него не е особено популярен, което прави прехода до върха доста приключенски.

След дълъг логистичен период успяхме да харесаме своя път и съответно да привлечем правилните хора, на които да поверим идеята и участниците в приключението.

Всичко останало: пътя през гората, мъглата преди върха, спирането на GPS навигацията, терзанията, умората,споделенето преживяване и удоволствието от изкачването на върха и последвалата почивка, ще оставя неразказани, за да се пазят в спомените на тези, които го изживяха. И само, ако те пожелаят да го разкажат и на нас, останалите. 🙂

Благодарности към всички участници, които ни се довериха в това начинание!

Огромни благодарности към Пламен Пенев и Руслан Вакрилов за изключителния професионализъм, показан при провеждането на това събитие! 🙂

Веждите се вдигат въпросително, какво пък е това?

Това е куест игра, която екипът на „Тренелариум“ разработи специално по повод запитване за рожден ден.

Избрахме свежата гора в м. Дендрариум. Въпреки тежката прогноза за жълт код за лошо време, рожденникът каза: „Играеме“. 🙂

Участниците се разделиха на два отбора и след указания от наша страна, хукнаха из планинския терен да търсят точки, да маркират точки и да разрешават заплетени загадки. Повечето от задачите изискваха планиране, изграждане на стратегия, доверие, добра комуникация, а времето бе съвсем ограничено. На всичкото отгоре участниците бяха на различна възраст и съответно с различен житейски опит. За щастие, когато една ситуация изисква бързо решение, то нито възрастта, нито опитът имат значение. Единствено мотивацията за успех, бързият ум и решителността казват тежката си дума. И тогава забелязваш, как детето дава решение на нещо, пред което порасналият се е запънал и си даваш сметка, че заедно можем повече! 🙂

Този тип приключения носят съвсем различен заряд от обичайното празнуване на рожден ден.

Те могат да се проведат и в градска среда, където плетеницата от загадки и разстояния добавят и опознавателен характер за мястото. И така едновременно играеш, опитваш и учиш и споделяш!

Благодаря на Бисер и неговите гости, че станаха причина, за да разработим това ново приключение! 🙂

Author: Иво